Подробности, измислици и да разказваме на Пекин
Подробности, измислици и да разказваме на Пекин
Blog Article
Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове и смело очертават в небесния лазур голите си, скалисти, със сурова хубост чела. А още по-високо, над тия надменни гиганти, в гълъбовосиньото небе се вие бавно и спокойно орел - планински цар, с непостижим и смел полет.
Това е един от най-известните кратки разкази на Елин Пелин. Историята се развива около разговора между селски доктор и млад циганин, които имат по една мечта – единият иска по света да няма болести и бедни хора, а другият иска да спечели любовта на млада девойка.
Понеже прекарах известно време там и вече имахме лаф, тя каза същото, не са толкова малко ездачките, които харесват ездата по повече от един начин, но е тема табу и рядко се споделя такова нещо. В чатове също са признавали някои мацки, но колкото и да е, там все пак го има елементът на прикрита самоличност, а и на фантазии, представени за истина. Ще е хубаво, ако някоя такава чете, да коментира и тя, все пак и тук сме анонимни, а мнение от първа ръка винаги е ценно :)
Почувствах се ??????? като най-големия идиот. Започнах да се обяснявам, да се опитвам да замажа.
Пътуването до ваканционната хижа се превръща в екстремно изживяване за свързване между майка и син…
Явно отново я докоснах с това, защото като легнахме да си почиваме, започна да ми прави от нейния страхотен масаж – просто пипа вълшебно, изключително приятно е.
— Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря… Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало!
След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. В тяхната слаба светлина, която се поглъщаше от околния мрак, се мярнаха хора.
Дълги години се минали оттогава, но Магдалина и Перун не се върнали.
Загубени по лов чак до усойните дълбочини на майка Стара планина, ние с Чумака - славен планински ловец, преживял петдесет години в лутания из дивните балкански гори и пущинаци - спокойно почивахме под гъстите букови сенки край един шумлив поток. Мир и величава горска тишина царуват наоколо и сякаш поглъщат дивото ехо от шума на потопи и водопади, който непрекъснато ехти из тъмните и хладни усои и се носи като някоя стихийна, ободрителна песен из дивите гори.
Това било страшно оскърбление за младите сърца. И една нощ незнайно кой подпалил бащините ѝ колиби и пламъци осветили цялата планина. Това не уплашило баща ѝ. Той спокойно отговарял на всички:
— Въздишай, момче — има защо!… Млада булка си оставил! — обади се закачливо и хитро Благолажът и заговори пак с езика на приказките си:
Учи гимназия в Панагюрище и София. Учителства в родното си село, журналист и редактор на различни периодични издания. Започва да пише още като ученик на село.
Едно продължително и тежко сумтене неволно издадоха гърдите. Лазо удари с юмрук земята и изпъшка: